История – Откриването на стадиона.

През 1924 г. Софийската община отпуска мястото за игрище „Левски“, където сега се намира Националния стадион, върху празна незастроена площ, ползвана дотогава за общинско сметище в покрайнините на София отдясно на река Перловска в близост Орлов мост.

Арх. Зафир Абрашев проектира и изпълнява проекта с твърд сгуриен терен, лекоатлетическа писта и трибуни за около 10 000 зрители.[2] На игрище „Левски“ са играли ФК Левски.[3] Югозападно от него се е намирал стадион Юнак (който се е използвал като национален стадион).[4] След разрушаването на двата стадиона в края на 1940-те години на същото място започва построяването на многофункционален комплекс по проект, предложен от арх. Теньо Дундаков. Стадионът е завършен през 1953 г. и има 45 000 седящи места.[5] В този си вид стадионът остава до 1998 г. когато започва реконструкция, за да може съоръжението да отговаря на изискванията на УЕФА. През 1997 г. е решено да се положат седалки и да се направят козметични подобрения. През 1998 започва самата реконструкция. Работата обаче не върви по план, заради липсата на средства и план за извършване на реконструкцията. След разкритие на нередности през 2000 г. работата е спряна и е създадена работна група. През 2001 работата отново започва и стадионът е завършен през октомври 2002 г. преди срещата България – Хърватия, с която е открит отново. След завършване на реконструкцията и спазване на разпоредбите на УЕФА капацитетът е намален почти наполовина до 43 230 седящи места.

Националният стадион „Васил Левски“ е лицензиран през 2002 г. от УЕФА и притежава четиризвездна категория по стандартите на УЕФА и ФИФА за капацитет на стадион от такъв ранг.

Снимки преди 70г.